С термина непризнати държави се обозначават територии или държавни образувания, които имат всички признаци на държавност – контрол над територията, система на управление, фактически суверенитет, но в същото време са лишени от пълно или частично международно дипломатическо признаване и като такива не могат де юре да бъдат субект на международните отношения. Понякога тези страни се наричат самопровъзгласили се държави.
Всъщност самопровъзгласили се държави са били едва ли не голямата част от страните по света, като се започне от Нидерландия, която получава международно признаване едва през 1648 г., което е 70 години след обявяването на фактическата ? независимост, САЩ, държавите от Латинска Америка и така нататък. Бумът на самопровъзгласилите се държави е през периода 1917 – 1918 г. и е в резултат на разпадането на съществуващите дотогава империи – Руска, Австро-Унгарска и Османската империя. Някои от тези държави доброволно или принудително са ликвидирани, други успяват да получат международно признаване. По отношение на тези новопоявили се държави Антантата заема доста либерална позиция, следвайки своя принцип на правото на нациите на самоопределение.
Списък на непризнатите и частично признатите държави
Нов бум на самопровъзгласили се държави има в началото на 90-те години на 20 век след разпадането на Съветския съюз и Югославия и свързаните с тях етно-териториални конфликти – Нагорни Карабах, Приднестровска молдовска република, Южна Осетия, Абхазия, Република Сръбска Крайна, Чеченска република Ичкерия. Този път международната общност заема твърда позиция и фактически налага принципа на нерушимостта на границите над принципа на правото на самоопределение и категорично отказва да признае новите държавни образувания. В резултат на това възниква феноменът постсъветски непризнати държави, чийто статут не е определен, като нерядко международната общност се намесва в тяхното нормално функциониране. Експертите отбелязват, че много от тези държавни образувания де факто са напълно завършени държави, които имат ефективен държавен апарат и се ползват от масовата поддръжка на тяхното население. През 2001 г. постсъветските непризнати държави създават собствено ОНД-2[1].
Частично признати държави с фактически контрол над своята територия
Разположена е между Кавказ и Черно море. Бивша автономна република на Грузинската ССР, обявила независимост, след като Грузия е станала независима държава при разпадането на Съветския съюз.
Самопровъзгласила се на 17 февруари 2008 година държава на Балканския полуостров. От 1999 година областта фактически се управлява от ООН, независимо от Сърбия, на основание на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.
Намира се в северната част на остров Кипър и е образувана след нахлуването на турски военни части в Република Кипър през 1974 година. Тя обявява независимостта си през 1983 година. През 2004 година нейната територия фактически е включена в състава на Европейския съюз като част от Република Кипър
Контролираща само остров Тайван и няколко малки прилежащи острова. След гражданската война в Китай през 1949 година силите на Китайската народна република побеждават над силите на Република Китай в континенталната част на Китай, правителството на Република Китай се установява на остров Тайван. Тя губи дипломатическото си признаване и мястото си в ООН в полза на Китайската народна република от 25 октомври1971 година, с Резолюция 2758 на Генералната асамблея на ООН. Към днешно време Република Китай е призната само от 24 държави, в това число и от Ватикана. Както повечето страни, и България не признава Република Китай, а официалното и българско наименование е Тайван. Тайван осъществява дипломатическите си отношения чрез своите т.нар. икономически и културни представителства (фактически – посолства). Република Китай всъщност не е обявявала никога независимостта си, тъй като смята себе си за единствен легитимен представител на Китай. Тази политика продължава и до днес, макар че напоследък расте броят на хората, желаещи обявяването на независима тайванска държава.
Разположена е в Кавказ. Провъзгласява независимостта си при отделянето на Грузия от СССР. Грузия неуспешно се опитва да възвърне контрола си над нея във войната през август 2008 г.
Непризнати държави с фактически контрол над своята територия
През май 1991 година северните племенни кланове провъзгласяват Независимата република Сомалиленд, включваща в състава си 5 от 18 административни региона на Сомалия.
Частично признати държави, намиращи се под военна окупация
Призната от Африканския съюз. Не е призната от ООН, но фигурира в нейния списък на колониалните територии. По-голямата част от която е под фактическия контрол на Мароко. Сахарска арабска демократична република управлява останалата част от територията, като седалището на правителството на САДР е де факто в Алжир.
Член на ООН. Не е призната от мнозинството арабски държави с изключение на Египет, Йордания, Мавритания, Мароко, ОманТунис, като с Мароко, Оман и Тунис дипломатическите отношения са прекъснати.
Бивша автономна република на Грузинската ССР, обявява независимост, след като Грузия става независима държава през 1991 г. През 2005 г. Грузия възвръща контрола и я реинтегрира като автономна република
Образувана при разпадане на Чехословакия през 1939 г. Просъщесвувала е само три дни, поради военна намеса и анексиране от Унгария. В днешно време територията ? е част от Украйна.
Реинтегрирана в Югославия през 1944 г. Била е призната само от нацистка Германия и нейните съюзници. И още няколко неутрални държави. Територията ? обхваща днешните държави Хърватия, Босна и Херцеговина и част от Сърбия.
Образувана при разпадане на Чехословакия през 1939 г. Била е призната само от нацистка Германия и нейни съюзнички, и още няколко неутрални държави. Реинтегрирана в Чехословакия през 1945 г. Територията ? обхваща част от днешната независима държава Словакия.