胃痛胃胀什么原因引起的
| Джордж Бърнард Шоу George Bernard Shaw | |
 | |
| Роден | 26 юли 1856 г. |
|---|---|
| Починал | 2 ноември 1950 г. |
| Професия | драматург, писател, пътешественик, есеист, театрален критик |
| Националност |  Ирландия Великобритания |
| Жанр | сатира, черна комедия |
| Награди |  |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Джордж Бърнард Шоу в Общомедия | |
Джордж Бърнард Шоу (на английски: George Bernard Shaw) е виден ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925). Един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки. Вторият (след Шекспир) по популярност драматург в английския театър. Един от двамата в историята на човечеството (вторият е Боб Дилън), удостоени и с Нобелова награда, и с ?Оскар“.
Шоу става Нобелов лауреат през 1925 г. ?за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“, а получава ?Оскар“ през 1939 г. за сценария на филма ?Пигмалион“, който е екранизация на едноименната му комедия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 юли 1856 г.[1] в Дъблин, Ирландия в семейството на Джордж Кар Шоу, търговец на зърно, и Лусинда Шоу, професионална певица. Има и две сестри.
Средното си образование получава в Дъблин. По-късно Шоу нарича училището ?най-вреден етап“ от образованието си. Той неведнъж критикува образователната система, която се съсредоточава върху умственото, а не духовно развитие на децата. Особено авторът критикува системата за физически наказания в училищата.
Тъй като семейството няма средства да го изпрати в университет, Шоу на 15-годишна възраст започва работа като служител в агенция за недвижими имоти. Занимава се със събиране на наеми, същевременно се научава да води прецизно счетоводни книги и да пише с много четлив почерк. Всичко, написано с почерка на Шоу (дори и в напредналите му години) е лесно и приятно за четене.
През 1876 г. Шоу се мести в Лондон. Там започва да посещава библиотеки и музеи, усилено се занимава и създава своите първи произведения. Неговите ранни романи нямат успех до 1885 г., когато той става известен като творчески критик, и едва тогава те са публикувани.
Той сътрудничи на редица литературни издания (?The Star“, ?The Pall Mall Gazette“, ?The World“), където завежда рубриките ?Музикална критика“ и ?Театрален живот“. Към средата на 1880-те той става уважаван театрален и музикален критик. Статиите си подписва с инициалите G.B.S. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.
Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си ?Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла ?Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: ?Обичаният мъж“ (1893) и ?Професията на госпожа Уорън“ (1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл ?Приятни пиеси“ обхваща: ?Оръжията и човекът“ (1894) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, ?Кандида“ (1894), ?Избраникът на съдбата“ и ?Никога не може да се каже“ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: ?Ученикът на дявола“ (1898), ?Цезар и Клеопатра“ (1899) и ?Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите ?Човек и свръхчовек“ (1903), ?Другият остров на Джон Бул“ (1904), ?Майор Барбара“ (1905), ?Дилемата на лекаря“ (1906), ?Женитба“ (1908), ?Неравен брак“ (1909), ?Разобличението на Бланко Поснет“(1908), ?Андрокъл и лъвът“ (1912), ?Пигмалион“ (1913). През периода 1912 – 1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите ?Домът на разбитите сърца“ (1919), ?Връщане в Матюзалем“ (1920), ?Света Йоанна“ (1923), ?Кола с ябълки“ (1929), ?Много е хубаво, за да бъде вярно“ (1931), ?Милионершата“ (1935), ?На скалите“ (1933), ?Женева“ (1938), ?В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).
Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите. Известно време е привърженик на евгениката – идеята за унищожаване на низшите прослойки и хората, които с нищо не допринасят за съществуването си, което е било свързано с неговите социално-политически възгледи, но след това преминава на позицията на мека критика на това учение.[2]
Той е сред създателите на т. нар. Фабианско общество – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: ?Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла ?Неприятни пиеси“), ?Професията на мисис Уорън“ (драма с основна тема проституцията), ?Кандида“, ?Избраник на съдбата“, ?Човек и свръхчовек“, ?Майор Барбара“, ?Андрокъл“ и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.
През 20-те години Шоу започва да губи вяра в идеята на фабианството, че обществото може да бъде променено постепенно, и става все по-запленен от диктаторските методи. През 1922 г. той приветства идването на Мусолини на власт в Италия, отбелязвайки, че на фона на ?недисциплинираността, бъркотията и задънената улица в парламента“, Мусолини е ?правилният вид тиранин“.[3] Шоу е готов да толерира определени диктаторски ексцесии; Уайнтрауб в своята биографична скица на ODNB коментира, че ?флиртът на Шоу с авторитарните междувоенни режими“ е отнел много време, за да избледнее, а Беатрис Уеб смята, че той е бил ?обсебен“ от Мусолини.[4]
Ентусиазмът на Шоу от Съветския съюз датира от началото на 20-те години, когато той приветства Ленин като ?единствения наистина интересен държавник в Европа“.[5] През 1931 г. той посещава Съветския съюз с група, водена от Нанси Астор.[6] Внимателно организираното пътуване завършва с продължителна среща със Сталин, когото Шоу по-късно описва като ?грузински джентълмен“ без злоба в него.[7] На вечеря, дадена в негова чест, Шоу казва на събралите се: ?Видях всички ?ужаси“ и бях ужасно доволен от тях“.[8] През март 1933 г. той е един от подписалите писмо в The Manchester Guardian, протестиращо срещу продължаващото погрешно представяне на съветските постижения: ?Никоя лъжа не е твърде фантастична, нито една клевета не е твърде остаряла... за използване от по-безразсъдните елементи на британската преса“.[9]
Възхищението на Шоу от Мусолини и Сталин демонстрира нарастващото му убеждение, че диктатурата е единствената жизнеспособна политическа договореност. Когато нацистката партия идва на власт в Германия през януари 1933 г., Шоу описва Хитлер като ?много забележителен човек, много способен човек“[10] и заявява, че се гордее, че е единственият писател в Англия, който е ?скрупульозно учтив и справедлив към Хитлер“,[11] въпреки че основното му възхищение е към Сталин, чийто режим подкрепя безкритично през цялото десетилетие.[8] Шоу вижда пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г. като триумф за Сталин, който, каза той, сега държи Хитлер под палеца си.[10]
В отворено писмо до редакцията на вестник Manchester Guardian Бърнард Шоу нарича появилите се в пресата сведения за глада в СССР (1932 – 1933) фалшива новина[9]. Също така в писмо до вестник Labour Monthly Бърнард Шоу открито застава на страната на Сталин и на Трофим Лисенко в кампанията против учените генетици[12].
Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс, Хартфордшър.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Internet Broadway Database (англ.) – 2000.
- ↑ Bond C. J. Eugenics and Bernard Shaw // The Eugenics Review. — Vol. 21. — P. 159 – 161.
- ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 143.
- ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 146.
- ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 226.
- ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 233 – 234.
- ↑ Weintraub, Stanley. GBS and the Despots // The Times Literary Supplement. 22 август 2011.
- ↑ а б Nestruck, J. Kelly. Was George Bernard Shaw a Monster? // The Globe and Mail. Niagara-on-the-Lake, Ontario, 1 July 2011.
- ↑ а б Letters to the Editor: Social Conditions in Russia by George Bernard Shaw, published in The Manchester Guardian, 2 March 1933 // Gareth Jones' Memorial Website. Архивиран от оригинала на 2025-08-07. Посетен на 2025-08-07. (на английски)
- ↑ а б Geduld, H. M. Bernard Shaw and Adolf Hitler // The Shaw Review 4 (1). 1961. с. 11–20.
- ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 421.
- ↑ Shaw, Bernard. The Lysenko Muddle // January 1949. Посетен на 2025-08-07. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Венцеслав Константинов: ?Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт“, В: ?Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
|
